Малария /Mal'aria/

Дефиниция:

Маларията е тропическа паразитна болест. С повишаване интензивността на туристическия обмен и международна миграция все повече страни съобщават за нарастване на случаите на “вносна” малария. Такава опасност съществува и за България, където климатичните и векторни условия са подходящи за по нататъшното автохтонно разпространение на заболяването. Маларията е в челната тройка на заразните заболявания заедно с туберкулозата и HIV инфекцията по смъртност. Клиничните проблеми са свързани с ранното диагностициране и лечение на болните лица с цел предпазване от усложнение и смърт.

Причинител:

Plasmodium vivax, P.malariae, P.falciparum, P.obale.

Резервоар:

Резервоар на човешката малария са хората.

Начин на предаване:

След ухапване от инфектиран женски комар от вида Anopheles.

Инкубационен период:

Периодът между ухапването и откриването на причинителя в кръвта варира в зависимост от вида причинител в граници между 6-16 дни. Клиничните симптоми се развиват за същия период от време.

Характеристика:

Сходството на клиничните симптоми при маларията с много инфекциозни и паразитни болести затруднява медицинските работници в поставянето на вярна диагноза и често води до груби диагностични грешки с фатални последствия. Препоръчително е провеждането на диференциална диагностика при всички случаи на заболявания у лица, идващи от тропически и субтропически райони. При рискови контингенти, пребивавали в области, ендемични за малария, всяко температурно състояние, независимо от поставената диагноза, налага диагностични мерки за изключване на маларийна инфекция. Особено опасни са пациентите с паразитоносителство, при които липсват клинични прояви, но в кръвта им има маларийни паразити. Паразитоносителите, както и клинично изявените случаи, подлежат на етиологично лечение, съобразно съответния вид малариен причинител.

Диагностициране:

Лабораторните проучвания включват стандартни клинико-лабораторни изследвания на периферна кръв и урина, хемопрепарати за малария-дебела кръвна капка и кръвна натривка, оцветена по Романовски-Гимза. Използват се и бързи тестове за диагностика на малария.

Третиране:

Радикалното противомаларийно лечение има за цел унищожаването на еритроцитните и тъканни форми на паразита, т.е. ликвидиране на маларийната инфекция във всичките й стадии на развитие. Тази цел може да се постигне само посредством приложение на различни по действие противомаларийни препарати, като се изхожда от биологичните особености и вида малариен причинител.

Епидемиология:

Профилактиката и борбата с маларията се провежда в пет направления: спрямо източниците на зараза, спрямо околната среда, борба с маларийните комари, предпазване на населението от заболяване и недопускане на автохтонно разпространение на маларията. Щателното обхващането на всички завръщащи се от страни ендемични за малария е от съществено значение с оглед недопускане внасянето й. При направени 3-кратни контролни изследвания за малария след лечението, за радикалност говори отчетен трикратен негативен резултат. Пациентите подлежат на диспансерно наблюдение за срок от три години с контролни прегледи и изследване и за малария при всяко фебрилно състояние. 


eu
Проект „Трансгранично сътрудничество в областта на превенцията, наблюдението и контрола на ендемичните болести и паразитозите” се осъществява с финансовата подкрепа на програма ФАР на ЕС. Съдържанието в тази интернет страница отразява мнението на авторите и по никакъв начин не изразява официалното становище на ЕС.
bul
eXTReMe Tracker