Кримско- Конго хеморагична треска
/CCHF – Crimean - Congo hemorrhagic fever/

Дефиниция:

Вирусно заболяване с внезапно начало и развитие на треска, отпадналост, главоболие, болки в крайниците и кръста, както и изявени прояви на анорексия. Кърлежовопредавана зооноза с водещ хеморагичен синдром.

Причинител:

Конго-Кримско хеморагична треска вирус (Nairovirus).

Резервоар:

Иксодовите кърлежи, особено тези от род Hyalomma са едновременно резервоар и вектор за предаване на вируса. Голям брой диви и домашни животни, такива като зайци, говеда, кози, овце са гостоприемници за развитие на вируса.

Начин на предаване:

Чрез ухапване от кърлежи. Предаването му от човек на човек се извършва чрез контакт с кръв или телесни течности от болния. В болнична обстановка са документирани случаи на инфектиране след недостатъчна стерилизация на медицински инструменти, контаминация на медицински инвентар и др.

Инкубационен период:

Обикновено 1-3 дни, /но и в рамките на 1-12 дни./

Характеристика:

Заболяването се характеризира с внезапно начало, треска, болки в гърба, повръщане. В ранния стадий се наблюдават зачервено лице, червено гърло, червени очи, развитие на белодробна и очна инфекции. Наблюдава се хеморагичен енантем в мекото небце, увулата и фарингса. При прогресиране на заболяването се наблюдават неконтролирани кръвоизливи от носа, местата на убождане при направени инжекции, започващи от 4-ия ден от заболяването и продължаващи до две седмици. Смъртността варира от 2 до 50%.

Диагностициране:

Диагнозата ККХТ се поставя въз основа на епидемиологичните данни за ухапване или контакт с кърлежи, професията, местожителството на болния, сезона. Важни са клиничните данни за общ токсиинфекциозен, краниофарингиален и хеморагичен синдроми. Подкрепя се от клинико-лабораторните изследвания.

Използваните тестове за диагностика на заболяването включват antigen-capture enzyme-linked immunosorbent assay (ELISA), PCR в реално време, изолиране на вируса от кръв (в клетъчни култури), откриване на антитела от класове IgG и IgM чрез ELISA, IFA, имунодифузия, както и имунохистохимично оцветяване за откриване на вирусния антиген в тъкани, фиксиране с формалин.

Етиологична (вирусологична) диагноза на ККХТ се поставя чрез изолиране на вируса от кръвта на болния до 6-ти ден от началото на заболяването, както на еднодневни бели мишки така и на клетъчни култури-СЕР, МК, VERO и ВНК-21. С помощта на ИФМ вирусните антигени могат да се открият в мозъците на мишлетата най-рано на 4-ти ден, а в клетъчните култури на 2-ри ден от заразяването. Антигените приготвени от заразените клетъчни култури или миши мозъци служат за индикация на вируса в ELISA, РСК или РПА.

Серологичната диагноза на ККХТ може да се осъществи посредством непрекия ИФМ, РСК, РН, РЗНХА и РПА. Изследват се две серумни проби-първата взета в началото на заболяването а втората 14 дни след това. Четирикратното увеличение на титъра на серумните антитела към вируса във втората проба потвърждава диагнозата Конго-кримска хеморагична треска. Специфичните антитела от клас IgM се появяват на 5-7-ия ден от началото на заболяването, а тези от клас IgG – на 7-10-ия ден и достигат максимални титри към края на втория месец. Високите нива на антителата се съхраняват 6-8 месеца. При единична серумна проба диагностично значение имат антителата от клас IgM с титри  1:800.

Методът PCR е полезно допълнение към серологичната диагностика и много ценен при изследване на кърлежи за носителство на вируса.

Третиране:

Третирането е стабилизиращо и подържащо. Необходимо е внимание върху състоянието на електролитния баланс, оксигенация и хемодинамичен контрол. Провеждане на подходящо лечение при данни за вторична инфекция. Като антивирусен препарат може да бъде използван рибавирин. Налице е българска ваксина, която би могла да бъде приложена с успех.

Епидемиологични мерки:

Борба с кърлежите.

Епидемиология:

Първият случай на болестта у нас е описан от Неклюдов и Бохосян в Стара Загора през 1952 г., а през 1953 г. П. Миронов в Бургас ретроспективно приема заболяването в този район още от 1946 г. През 1968 г. с. Василенко изолира вируса от болен и от кърлежи.

Епидемиологията на болестта е проучена добре от Б. Камаринчев, който картира ендемичните територии в България. Ясно очертани са районите, попадащи в изследователските цели на настоящия проект – районите на Кърджали, Хасково и Бургас(фиг. 1).




Фигура 1. Заболяемост от ККХТ в България за периода 1946-2002 г. (Виж кн: Арбовирусни инфекции. Вирусни хеморагични трески и биотероризъм (п/ред. на Вл. Сербезов и З. Кълвачев). Hygiene Medical Industry Co., Ltd., В. Търново, 2005, стр. 130-142).


eu
Проект „Трансгранично сътрудничество в областта на превенцията, наблюдението и контрола на ендемичните болести и паразитозите” се осъществява с финансовата подкрепа на програма ФАР на ЕС. Съдържанието в тази интернет страница отразява мнението на авторите и по никакъв начин не изразява официалното становище на ЕС.
bul
eXTReMe Tracker